Важно е да знаем, че в ситуация на тормоз няма „невинни”. Всеки приема една от следните шест роли, с всички последствия от това:

• мъчител (агресор) – инициатор и изпълнител, който кани другите да се присъединят, лидер, който измисля нови начини за издевателство;
• помощник на мъчителя – помага с цел да получи одобрението на мъчителя, присъединява се към тормоза, когато вече е започнал;
• подкрепящ мъчителя – винаги присъства, дори да не се намесва активно; присмива се на жертвата, окуражава мъчителя, приканва другите да се забавляват;
• защитник на жертвата – опитва се да каже на другите да спрат, вика за помощ, защитава или насърчава жертвата;
• страничен наблюдател – стои настрана, преструва се, че не забелязва, не взема страна и не прави нищо;
• жертвата – обект на тормоза.

Измерването на тези роли с т.нар. „скала за ролево участие”, направено в изследването на проф. Пламен Калчев, показва, че в ситуации на тормоз децата у нас най-често участват по следния начин:

мъчители – 8,2%;
помощници – 6,8%;
подкрепящи – 19,5%;
защитници – 17,3%;
странични наблюдатели – 23,7%;
жертви – 11,7%;
неопределени – 12,7%.