Формите на тормоз притежават практически неограничен „репертоар” от действия, думи, жестове, които систематично причиняват физическа или психическа болка на жертвата. Някои действия (подмятания, прякори, потупвания), които в приятелска среда могат да се възприемат като шеги и закачки, се превръщат в тормоз, ако насилникът знае, че това притеснява жертвата. От тази гледна точка е задължително тормозът да се оценява в контекста на уязвимостта на жертвата, като „правилото” за идентифицирането му е, че има тормоз, когато мъчителят разбира, че действията му притесняват другото дете и то желае те да бъдат прекратени, но нарочно продължава с тях.

Видовете тормоз са най-различни и за тях има различни класификации. Тази, на която сме се спрели ние, е следната:

физически тормоз: блъскане, удряне, наплюване, спъване, затваряне в някое помещение;
вербален тормоз: подмятания, подигравки, унижение, заплахи;
психологически тормоз: изнудване, повреждане на имущество, кражба и унищожаване на лични вещи, заплашителни погледи и знаци, неприятелско следене;
социален тормоз: изолация, игнориране, изключване от игри и други общи дейности, одумване и разпространяване на злобни слухове.