Видове конфликти
Както вече бе споменато, насилието в училище, а и в живота, има различни форми. Децата и юношите често нямат достатъчно социални умения да се справят с конфликтите – липсва им опит, а и никой не ги учи на това. Затова те най-често повтарят моделите, които виждат – в семейството, в приятелската среда, по медиите. А тези модели много често са агресивни.
Колкото и да са неприятни, инцидентните сблъсъци – обиди, сбивания, грубости - в училище са неизбежни. Най-често те са ситуативни и приключват „тук и сега”. Това се вижда и от изследването на Дружеството на психолозите в България и „Агенция Еврика” от 2006 г.
Граф. Последствията от конфликтите в училище
В среден курс, ситуативни са половината от конфликтите. С възрастта обаче те се задълбочават и изострят, а междуличностните и междугруповите последствия се увеличават. Т.е. повече от половината от сблъсъците (57,4%) не се разрешават, а се превръщат в „хронични” и пряко влияят на бъдещите отношения в групата и класа.
Причините за конфликтите в училище може да са много и различни. Например физическите сблъсъци, особено сред момчетата, често имат за цел премерване на силите, на уменията и установяване на съответната йерархия в групата на връстниците. Когато тя веднъж се установи, децата се стараят да я спазват в отношенията си. Но някои деца са с агресивни модели на поведение (по-възбудими и/или израснали в агресивна среда). Те изпитват необходимост да се защитят, реагират остро и импулсивно, затова често викат, бият се или обиждат другите, когато се чувстват несигурни и застрашени. Разбира се, нито едно подобно поведение не е допустимо и всяко от тях изисква различна интервенция и подход. Това, което трябва да направим, е да научим децата да решават конфликтите си без насилие – като въвеждаме правила, учим ги да преговарят или им задаваме алтернативи. Когато си мерят силите, би трябвало да им предоставим други начини за това, например чрез спорт в който не се нараняват и има правила. Към агресивните деца трябва да се подхожда внимателно, като за всеки отделен случай (в зависимост от причината, поради която детето е развило агресивно поведение) да подберем съответния подход – обучения в социални умения, дисциплиниране, психотерапия и пр.
Колкото и да са неприятни, инцидентните сблъсъци – обиди, сбивания, грубости - в училище са неизбежни. Най-често те са ситуативни и приключват „тук и сега”. Това се вижда и от изследването на Дружеството на психолозите в България и „Агенция Еврика” от 2006 г.
Граф. Последствията от конфликтите в училище
В среден курс, ситуативни са половината от конфликтите. С възрастта обаче те се задълбочават и изострят, а междуличностните и междугруповите последствия се увеличават. Т.е. повече от половината от сблъсъците (57,4%) не се разрешават, а се превръщат в „хронични” и пряко влияят на бъдещите отношения в групата и класа.
Причините за конфликтите в училище може да са много и различни. Например физическите сблъсъци, особено сред момчетата, често имат за цел премерване на силите, на уменията и установяване на съответната йерархия в групата на връстниците. Когато тя веднъж се установи, децата се стараят да я спазват в отношенията си. Но някои деца са с агресивни модели на поведение (по-възбудими и/или израснали в агресивна среда). Те изпитват необходимост да се защитят, реагират остро и импулсивно, затова често викат, бият се или обиждат другите, когато се чувстват несигурни и застрашени. Разбира се, нито едно подобно поведение не е допустимо и всяко от тях изисква различна интервенция и подход. Това, което трябва да направим, е да научим децата да решават конфликтите си без насилие – като въвеждаме правила, учим ги да преговарят или им задаваме алтернативи. Когато си мерят силите, би трябвало да им предоставим други начини за това, например чрез спорт в който не се нараняват и има правила. Към агресивните деца трябва да се подхожда внимателно, като за всеки отделен случай (в зависимост от причината, поради която детето е развило агресивно поведение) да подберем съответния подход – обучения в социални умения, дисциплиниране, психотерапия и пр.